* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Огън плавна у Янин планина,
запали се гора габерова;
жар се сипе, та земя покрива,
буен пламик у облаци лиже,
бегат птици низ гора зелена,
сал остана кръстата орлица.
Усред гора дърво яворово,
най-високо дърво, най-широко,
у дървото гнездо на орлица
със орлета млади, слабокрилки,
изгорело дърво яворово,
изгорело гнездо със орленца.
А на нея пожар опожарил,
опожарил нозе до колена,
опожари крила до рамена.
Тя паднала до равна поляна,
на поляна до равни друмове,
а по друми седемдесет души
се кральеве, банове, войводи.
Всеки мина, всеки я подритна,
всеки мина, всеки я замина.
А най-подир Марко Кралевичи,
ръка пружи, орлица привана.
Па я тури коня на теркия,
занесе я дома на дворове
и на майкя тогай проговори:
- Чуеш мене, моя стара мале,
я си вземи билки и мелеми,
та превържи тия люти рани
на орлица клета огорела.
Лекува я нему стара макя,
лекува я, та я излекува,
па я пуши у гора да с' иди.
Марко вика побратима Иво
да отидат у гора зелена,
да обидат черкви, манастири.
Па Марко е дремка одремала
и на Иво тогай проговори:
- Викни, Иве, та песен ми запей,
викни, Иве, низ гърло юнашко,
та ега ме дремката остави.
А па Иве на Марко говори:
- Тука си е Вида баждарджийкя
да ми нещо пакост не направи.
Тогай Марко на Иве говори:
- Мене ми е Вида посестрима
и не смее мене да закачи.
Викна Иве, та песен запея,
викна Иве низ гърло юнашко,
глас се сипе, долини се носи,
цела се е гора огърмела,
от гора се ситна шума рони.
Ка ги дочу Гьорги самодивски,
па на Вила тогай проговори:
- Леле Видо, леле баждарджийко,
два юнаци низ клисури хода,
два юнаци, що ги втори нема.
Па един е мирен и немирен,
а па втори никак не мирува.
А ка дочу Вида баждарджийка,
със змие е сур елен яхнала,
за канжие зелен смок дограби,
за зенгии зелен гущер тури.
Дор левата нога да превърни,
стига Вида у тесни клисури.
Па ка пущи стрели самодивски,
та застрели Иве млад побратим,
застреля го у белото гърло.
Марко чека Иве да запее,
Марко чека, Иве не запева.
Ка се Марко назад пообърпа,
в кърви Иве у трева се валя.
Нажале се Марко зарад Иве,
па под него коня позапита:
- Леле Шарко, леле добър коню,
не видя ли Вида де се дена?
А Шарко си на Марко говори:
- Литна Вида у видрото небо.
А Марко си на коня говори:
- Мож ли, Шарко, Вида да намериш?
Мога, Марко, мога, господарю!
Аз ка литнем у видрото небо,
всичко тебе тамо че те спесне,
бесни ветри и вихрушки върли.
Тебе, Марко, свет че се замае
и ще паднеш мене от рамена.
А Вида му отгоре говори:
- Леле, Марко, леле, вреден юнак,
не познах те у тесни клисури,
та погубих Иие твой побратим.
Да намериш Магда самодивска,
да отидеш у ньойна градина,
да набереш цвекье самодивско,
та го свари у ново гьрненце,
та окъпи Иве твой побратим,
та че Иве на нозе да стане.
Намерили Магда самодивска,
отишли са у ньойна градина,
набрали са цвекье самодивско,
сварили го у ново гьрненце,
окъпали Иве млад побратим.
Стана Иве на нозе юнашки,
стана Иве, дома си отиде.
Марко кара коня низ друмове
и на гора тогай проговори:
- Дивна горо, пуста опустела,
като немаш изворе студени
изпод себе кон да си напоим,
Ливна горо, ветър да те вее!
Като това Марко издумало,
падна Марко у забрава тежка,
у младости Марко да умира.
А над него ято от орлици,
само чекат очи да затвори,
да му пият тия църни очи.
Догледа го кръстата орлица
и се пущи близо къде него,
та разгони ято от орлици.
А она се над него виеше,
а Марко ю тогай проговори:
- Вала тебе, кръстата орлице,
що се виеш тизе нади мене?
Дал се виеш кърви да ми пиеш,
ил се виеш очи да ми кълвеш?
А орлица тогай проговори:
- Не се вием очи да ти кълвем,
ни се вием кърви да ти пием.
Че те чувам, Марко, че те гледам,
дор не станеш на нозе юнашки,
да се качиш коня на рамена.
Мож ли знаеш, Марко, паметуеш,
ка гореше Янина планина,
бее паднала на равна поляна,
всеки мина, всеки ме замина.
За доброто ти що ми направи,
че те чувам, Марко, че те гледам.
Със криле му сенкя тя правеше,
у клюница от извор водица,
доде стана на нозе юнашки
и се качи коню на рамена.
Стана Марко, дома си отиде.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020