* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Запали се Янина планина,
всичките пилци отгоре избегаха,
останало само краставото пиле.
Изгорели му са ноги до колене,
ноги до колене, криле до рамена.
Сите го пилци с ноги подритнали.
Най-подир помина Марко кралевити.
Наведе се Марко пиле да си вземе,
а пиле му вели, вели-говори:
- Е бре, Марко, е бре, млади Марко,
остави ме тука да си умра,
аз си немам ноги да си ходя,
аз си немам криле да си литам.
А Марко му вели-говори:
- Ой те, пиле, пиле соколово,
кье те карам дома, в мойта къща,
аз си имам, пиле, стара майка,
кье превърже твойте люти рани.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020