* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Даньо майци си ромоньи:
- Я ще да ида, мале ле,
с моите катер камили
в Анадол поле широко,
тежка кирия да карам,
кирия жълта пченица.
- Сину Иване, Иване,
бре немой пода, сино льо,
нафтам го кажат дальеко,
дальеко, сину, нездраво.
Иван майка си не слуша,
станали и са тръгнали.
Га са на път вървели,
тия са каул правили:
- Кой как се разболяеме,
съръйлен ще го гледаме.
Иван се больен разболье,
всички го наред гледаха,
кой по ден, кой по два деня,
брат му го гледа най-млого,
най-млого - цяла неделя.
И нему се е додьело,
додьело и омръзнало
Братово млого гледане.
И той го веке остави
под една черна челия.
Нефто при Даня немеше,
сам' едно черно гарванче,
с уста му вода носеше,
с крилца му сенкя правьеше.
Даньо гарванче питаше:
- Пиленце, черно гарванче,
щу ти съм добро направил,
та си ме толкоз пригляваш?
- Знаеш ли, Даньо, помниш ли,
гат' бехте млади ергени,
вие на сватба подахте,
с вашите конье хранени,
аз бех от гнездо паднала,
та ме конете тъптяха.
А пък ти сльезе от конче,
та ме на краят одмахна,
та си ме мама изхрани
и аз голямо пораснах.
- Гледай ме, гледай, гарванче,
дорде ми душа излезе.
Да ти са халал, гарванче,
моите ясни кръвтове.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020