* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Разболял се е чужд юнак,
чужд юнак на чужда земя,
та нема никой при нега,
при нега и окол нега.
При нега само имаше
едно ми църно пиленце,
пиленце, църно гарванче.
С уста му вода носеше,
с крилца му сянка правеше.
Стоян пиленце питаше:
- Пиленце, църно гарванче!
Какъв си елик ти видяло,
ти видяло, гиди, от мене,
от мене и от мойта майка?
Пиленце дума Стояна:
- Море, Стояне, Стояне!
Знайш ли, гиди, повниш ли,
га се Москова бъхтеше,
Москова със Ингилиза.
Кървава роса порося,
кървави реки текнаха.
Всички гарвани скакнаха
кървава вода да пият.
Всички гарвана хвръкнаха,
мене се крилца слепиха,
крилцата за ребърцата,
не можах, гиди, да хвръкна.
Ти беше малко овчарче,
та ми тоягата подаде.
Аз се по тояга покачих,
покачих се и подхвръкнах,
та си дружина застигнах.
Затуй съм днеска при тебе
и ти водица донасям,
и ти сенчица направям.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020