* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Разболял се е чуз юнак,
чуз юнак на чужда земя,
та нема никой при нега,
при нега и окол нега,
от едно църно пиленце,
пиленце, църно гарванче.
С крилца му сянка правеше,
с уста му вода носеше.
Стоян пиленце думаше:
- Пиленце, църно гарванче,
какъв си елик ти видял,
ти видял, гиди, от мене,
от мене, от мойта майка,
та колко трептиш над мене?
Пиленце дума Стояна:
- Море Стояне, Стояне,
знаеш ли, гиди, повниш ли,
га беше бозгун година,
га се москова бъхтеше,
москова със ингилиза,
кървава роса порося,
кървави реки текнаха,
всички гарвани хвръкнаха,
хвръкнаха и подхвръкнаха,
кървава вода да пият.
Мене се крилца слепиха,
крилцата за раменцата,
ти ми твягата подаде,
та ми крилцата разлепи.
Та и я хвръкнах подхвръкнах,
кървава вода да пия,
та си дружина настигнах.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020