* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Марко, Марко, сирак Марко,
разболя се сирак Марко.
Лежи Марко, та умира
на чаири под чадъри,
няма никой да го гледа.
Само едно лятно пиле,
лятно пиле, суро орле
със крилца му сянка брани,
със човка му вода носи,
вода носи, та го пои,
със нехтенца черви чисти.
Че си хвръкна, та подхвръкна,
че обиди седемдесет,
седемдесет кадълъка,
та откъна седемдесет,
седемдесет благи билки,
че налогна сирак Марко,
та оздрави сирак Марко.
Прав са на крака изправи
и се викна, и провикна:
- Ой те тебе, лятно пиле,
лятно пиле, сиво орли,
к'о ти бях добро направил,
та ми добро не забравяш?
Пиле на Марка думаше:
- Марко, Марко, сирак Марко,
знаеш ли, Марко, помниш ли,
кога из гора ходеше,
въз гора пожар гореше
и ний в пожара горяхме,
на дървото във гнездото.
Който мина, се подстъкна,
ти мина, ти не подстъкна
и си пушката подаде,
та на от огън извади,
че на на село занесе,
та на даде на сестра си:
"На ти, сестро, тия пилци,
храни ги, сестро, гледай ги,
да раснат и да пораснат,
че ги пусни да си хвръкнат,
да си хвръкнат, да подхвръкнат."
И сестра ти ни изгледа,
изгледа и ни изхрани.
Раснахме и пораснахме
и тя ни пусна да хвръкнем,
да си хвръкнем и подхвръкнем.
Това си ми добро сторил,
та ти добро не забравям.
Накриви си сина феса,
че се качи на враня коня.
Че пристигна керван турци,
керван турци анадолци.
Тия караха три синджира,
три синджира млади роби.
Първия синджир, Марко льо,
първи синджир все ергени.
Втория синджир, Марко льо,
втори синджир все девойки.
Трети синджир, Марко льо,
трети синджир все невести.
Че пристигна керван турци -
споломи ги, потроши ги,
че отърва три синджира,
три синджира млади роби.
Че се викна и провикна:
- Ешо, къшо, лятно пиле,
лятно пиле, суро орли,
де да си, тука да дойдеш,
да те гостя с бели меса,
бели меса еничерски,
черни кърви бостанджийски.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020