* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Разболял ми се й млад Стоян
на връх на Стара планина,
на хайдушката равнина,
няма кой да го погледне,
сенчица да му направи,
водица да му подаде.
Де се е взело славейче,
с човка му вода носеше,
с крилца му сянка пазеше.
Стоян славейче думаше:
- Какво ти добро направих,
че ми сенчица ти пазиш,
с човка ми вода донасяш?
Славейче дума Стояне:
- Стояне, кардаш Стояне,
помниш ли, Стояне, знаеш ли,
кога гората гореше,
вий бехте млади хайдути,
та из гората ходехте,
всички край мене минаха,
минаха и подминаха,
ти най-подире вървеше,
та ми пиленца избави.
Затова сега, Стояне,
с човка ти вода донасям,
с крилца ти сянка аз пазя.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020