* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Разболя се сирак юнак,
сирак юнак - чуж чуждиняк,
разболя се на бял Дунав,
на бял Дунав, на син пясък.
Нема никой окол него,
освен един черен гарван, -
с нехтите си хляб носи,
с уста си вода носи,
с крила си сянка му пази.
Отговаря сирак юнак:
- Ой те тебе, черен гарван,
що ми толкоз хабер гледаш?
Дали гледаш да се наядеш,
да се наядеш с мойто месо;
дали гледаш да се напиеш,
да се напиеш с мойта кръв?!
Отговаря черен гарван:
- Ой те тебе, сирак юнак,
аз не гледам да се наям,
да се наям с твойто месо,
нито гледам да се напия,
да се напия от твойте кърви!
Знайш ли ти, помниш ли,
кога горя Света гора?
Ний бяхме две пиленца,
две пиленца, две сираченца!
Пък ти ни взема от дървото,
и ни отгледа у вази,
изгледа и ни нахрани!
За туй те толкоз гледаме!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020