* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Разболял се е млад Стоян,
млад Стоян, младо овчарче,
на връх на Стара планина,
между две гори зелени.
Зелена му морава постилка,
синьото небе завивка,
мрамор му камък възглаве.
Лежал е Стоян, лежал е,
лежал е малко, не много -
тъкмо ми девет години.
Нямало кой да го погледне, -
нямал си Стоян ни братец,
ни братец, ни мила сестрица,
сал една стара майчица,
и тя е много далече,
и не знай нищо за Стоян.
Гледали са го, гледали
до два ми сиви сокола, -
с крила му сянка пазели,
с човка му вода носили, -
Стоян от легло да вдигнат,
Стоян да си оздравее.
Кат си Стоян лежеше
и си соколи гледаше,
и на соколи думаше:
- Вийте се орли, вийте се,
дорде ми душа излезе,
па тогаз при мен кацнете, -
с бяло месо наяжте,
с черни се кърви напийте,
черни ми очи изпийте!
Десна ми ръка вземете,
на майка ми я занесете,
и на майка ми кажете!
Соколи Стоян думаха:
- Знаеш ли, Стояне, знаеш ли,
кога във огън горехме,
ти си ръката подаде,
та ни от огън извади.
Затуй се, Стоянчо, ний трудим, -
тебе, Стоянчо, да спасим!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020