* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Разболял ми се млад Гьорги,
млад Гьорги, млади войвода,
между две гори зелени,
между два бистри извора.
На гръб си Гьорги лежеше,
нагоре Гьорги гледаше,
нагоре към-то небето,
горе се орли виеха.
Гьорги орлета думаше:
- Вийте се, вийте, орлета,
кога ми душа излезе
и бело ми месо наяжте,
и с черни се кърви напийте.
Орлета Гьорги думаха:
- Не бой се, байно Гьорге ле,
ний не те, байно, чакаме,
душата да ти излезе,
а най те, байно, пазиме,
пазиме, да оздравееш,
дружина да си поведеш
из тая гора зелена.
Знаеш ли, байно, помниш ли,
кога гората гореше,
че ти ни, байно, избави,
избави, да не изгорим.
Всичките минаха, заминаха,
само ти не замина,
само ти нас спаси!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020