* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Що ми белеет в оная страна -
ил' е бел облак, ил' бела мъгла;
ил' е овчар со рудо стадо?
Не е бил облак, ни бела мъгла,
ни пък ми било овчар со овци -
току ми било болестни Стоян,
що му донесе пиле соколе,
пиле соколе до три понуди.
Во уста носит студена вода,
под десно крило пресно ябълко,
а в лево крило сухо гройзенце.
Му отговори болестни Стоян:
- Да ай ти тебе, пиле соколче,
що добре ли ми ти паметуваш?
- Да ай ти тебе, болен Стояне,
добро ти тебе я паметува -
кога вървеше силната войска,
кога гореше силниот огън.
Кой си помина, се ме замина;
а ти помина, не ме замина;
кога помина из дивна гора,
ми й подгоре ситниве крила;
ти ми извади от седло нога
и ме откина от силен огън -
това ти добро я паметува!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020