Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)
Разболял ми се й млад Стоян
на връх на Стара планина.
Няма кой да го погледне,
сенчица да му направи,
водица да му поднесе.
Намерило се й славейче,
с уста му вода носеше,
с крилца му сянка правеше.
Стоян славейче думаше:
- Какво ти добро аз сторих,
та ти ми сега отвръщаш?
Славейче дума Стояну:
-Помниш ли, бато, помниш ли
кога през гора вървеше,
змия ми пилци нападнаха,
и ти ми ги, бато, избави.
Габрово (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|