* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Разболял се е млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
между два дола, раздела,
между два бистри кладенца,
до една бука висока.
Лежеше, душа береше,
никой при него нямаше,
водица да му подаде,
току имаше, имаше
едно ми малко пиленце,
едно ми малко славейче,
с уста му вода носеше,
с криле му сянка пазеше.
Стоян пиленце думаше:
- Пиленце, малко славейче,
защо ми сенкя ти пазиш,
с уста ми вода ти носиш?
Пиленце дума на Стоян:
- Стояне, млада войводо,
знайш ли, Стояне, помниш ли
кога гората гореше?
Ти бе, Стояне, хайдутин
със тристамина дружина
и край гората минахте,
та ми пиленца отърва.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020