* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Разболя се Стоян добър юнак,
море, разболя се в росно ливади,
море, постелка му зелена морава,
възглаве му бял мермерен камък,
завивка му синьоното небе.
Няма никой от нигде вода да му даде,
вода да му даде, сянка да му прави,
сянка да му прави, рани да му превърже.
Отде ми са дошли два сиви соколи,
с криле сянка правели,
с човка вода носели.
Отговаря Стоян, добър юнак:
- Ой ми вий вази, два сиви соколи,
дали сте ми дошли меса да ми ядете,
меса да ми ядете, кърви да ми пиете?
Отговарят два сиви сокола:
- Не сме дошли, байно, месата ти да ядем,
меса да ти ядем, кърви да ти пием.
Ний сме дошли, байно ле,
за добро да ти отплатим.
Помниш ли, байно, кога се запали,
кога се запали Аладжа манастир,
ний бяхме горе, горе на кубето.
Никой не се нае нази да отърве,
само ти се найде, в пламъци влезе,
в пламъци нази ти отърва.
Затуй ний сме дошли добро да ти правим,
който добро прави и добро намира,
доброто ни огън гори, ни във вода потъва!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020