* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Тръгна Марко низ гора зелена,
па се Марко мало поразшета,
да обиде поле и планини,
да обиде църкви, манастире.
Три дни Марко низ горица шета,
па не може езер да намери
он да пие, кон да си напои,
да умие свое прашно лице,
та на гора потийом говори:
- Димна горо, огън да те гори,
димна горо, ветър да те суши,
кога немаш студене езере
я да пием, кон да си напоим,
да умием свое прашно лице.
Доде Марко това да издума,
силна треска болест го обори,
обори го, от неволя падни,
легна Марко у гора зелена,
та си лежа ни мало, ни много,
та си лежа три недели време.
Догледа го кръстата орлица,
гледала го низ темни облаци,
летом слете кръстата орлица,
летом слете низ темни облаци,
та над Марко крила си разпери,
та от слънце сенкя да му варди,
и му носи у клюница вода,
от езере студена водица.
Я Марко й сос мака продума:
- Ой те тебе, кръстата орлице,
дали мислиш кърви да ми пиеш,
или мислиш очи да ми вадиш?
Отговаря кръстата орлица:
- Стой, не думай, Марко добър юнак,
нито мислим очи да ти вадим,
нито мислим кърви да ти пием.
Да знаеш ли, Марко, да помниш ли
кога горе Янина планина,
кога горе гора габренова
буен огън до облаци бие,
жар се сипе, та земня покрива.
Среде гора дърво най-големо,
у дървото гнездо на орлица,
я се, Марко, над дървото вием,
изгореха нозе до колена,
изгореха крила до рамена,
я си паднах на друми широки.
По друм врва кральове, банове,
по друм врва джелепски синове,
кой ка мина, всеки ме замина,
ти си мина, ти ме не замина,
па се Марко млад от кон наведе,
повдигна ме, бре, люта ранена,
занесе ме на твои дворове,
па на майкя тийом приказваше:
"Таком бога, моя стара мале,
собери си билки и корени,
та направи от лени мелеме
да повържеш тия люти рани."
Затрудй се, Марко, твоя майкя,
та си собра билки и корени,
та направи от лени мелеме,
вързува ги ни мало, ни млого,
вързува ги три недели време,
та ме, Марко, здрава оздравихте,
та ме пущи у гора зелена.
За доброто, Марко, те познавам
и ти носим у клюница вода,
от езере студена водица,
дур не станеш на юнашки нозе
да потръгнеш за бели манастир.
Полежал е Марко още малко,
па си пийна от езер водица
и се качи на добрата коня,
та потръгна за бели манастир.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020