* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Разболя се млад Стоян
на върха на Стара планина.
Немало кой да го погледне,
гледали са го два орла.
Два орла, два мили братя.
С уста му вода носеха,
с крила му сянка правеха.
Стоян на орли думаше:
- Два орла, два мили братя,
по-високо се вдигнете,
доде ми душа излезе.
И тогаз се ниско спуснете,
с бяло се месо наяжте,
с черни се кърви напийте.
Орли думат на Стояну:
- Море, Стояне, Стояне,
не сме дошли, Стояне,
кървите да ти пиеме,
ами сме дошли, Стояне,
тебе юнака да погледаме.
Знаеш ли, Стояне, помниш ли,
когато в пожар горехме,
ти си тоягата подаде,
че ни от пожара извади.
Стоян на орли думаше:
- Два орли, два брата мили,
аз искам мило братленце,
вие сте на мене два брата.
Знаете ли моите двори?
Кацнете на това дърво високо
и жално-милно грачете:
- Излез ти, Стоянова майчице,
я хайде да те заведем
при твоя сина Стояна,
че лежи, че ще да умре.
Че си му риза ушила
на личен ден на Петровден
и люто си го проклела.
Пустата клетва се сбъдна,
сбъдна се, скоро го стигна.
Послушали го два орла,
Та са на двора отишли
и на дървото кацнали,
и жално и милно грачеха.
Излязла майка му на Стоян,
тя при орлите отишла,
те я при Стоян завели
на върха на Стара планина.
Когато го видяла майка му,
жив го е прегърнала,
а мъртви са се пуснали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020