* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Разболял се е млад Стоян
па връх на Стара планина,
на айдушката равнинъ.
Морава бе му постеля,
бели му камък възглаве,
черпи му облак завивка.
Два му са орла виели,
два орла, черни гарвана,
Стоян на орли думаше:
- Два орла, два мили братя,
вийте се, я не бийте се,
я си нисичко кацнете,
с криле ми сянка вардете,
с човки ми вода носете,
додс ми душа излезе.
Тогава ниско кацнете,
с бяло се месо наяжте,
с черно се кърви напийте,
бяло е месо юнашко,
черни са кърви левенски.
Дясна ми ръка не яжте,
на я до рамо преяжте
и я във уста вземете,
и ми високо хвръкнете,
та ми далеко идете,
в нашето село Койнаре.
Нашта е къща най-лична,
портите ни са чемширени,
сред двори дърво високо
и на дървото - одърче,
и под одърче - кладенче.
Вий на дървото кацнете,
на одър ръка пуснете!
Мама ще рано да рани
студена вода да вземе,
ръката ща ми познае.
Орли Стояну думаха:
- Ний твойто месо не ядем,
ний твоите кърви не пием!
Знаеш ли, Стояне, повниш ли,
когато пожар гореше,
ти край пожара замина
и си тояга подаде,
и ни от пожар извади?
Тогава ниско кацнали,
с криле му сянка вардили,
с човки му вода носили,
доде му душа излезе.
Па ми нисичко кацнали,
бяло му месо не ели,
черно му кърви не пили,
дясна му ръка преели,
дясна му ръка до рамо,
че я във уста вземали
и ми високо хвръкнали,
та ми далеко отишли
в тейното село Койнаре,
в тейиата къща най-лична.
Портите им са чемширени,
сред двори дърво високо
и на дървото одърче,
и под одърче кладенче.
Тий на дървото кацнали,
на одър ръка пуснали.
Майка му рано ранила
студена вода да вземе
и му ръката познала.
Викнала, та заплакала:
- Синко Стояне, Стояне,
тъй ли е майка мислила,
когато та е хранила,
хранила мама, гледала!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020