* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Стояне, маре Стояне,
разболял се е млад Стоян
на тава поле широко.
Никой от рода край него,
току едно суро пиле.
Сос крила му сенкя чини,
сос уста му вода носи.
Стоян си пиле попита:
- Ой ле пиле, суро пиле,
што ми толко тимар чиниш?
Сос крила ми сенкя държиш,
сос уста ми вода носиш.
Отговори суро пиле:
- Бре Стойне, млад Стояне,
къ не кю ти тимар чине?
А знаеш ле, а павниш ле,
ага се гора запали,
изгореха ми нозете,
нозете до колената,
крилата до рамената;
ти ме от огън извади,
на макя ти ме отнесе;
с бистра ме вода миеше,
с прясно ме масло мажеше,
та ми рани оздравеха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020