* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Разболял се Марко,
Марко добър юнак,
сред море на поле,
на бели брягове,
на черни канари.
Лежи Марко, умира
и нагоре гледа.
Нямал Марко нийде
нийде, бе, никому,
ни брат, братовчеда,
ни братови сина.
Над Марко се вият
дор три ми орлета,
три черни сокола.
Първото орленце
криле разперило,
на Марко сянка пази.
Второто орленце
с устем билки носи
Марко да си цери.
Третото орленце
с устем храна носи
Марко да си храни.
Че ми лежал Марко
три цели месеца.
Той като оздравя,
на орлета дума:
- Орлета, моите братя,
право ми кажете
колко да ви платя,
гдето ме гледахте.
Орлета Марко думат:
- Марко, ти, наш баща,
ний не щем отплата.
Знаеш ли ти, Марко,
помниш ли ти, Марко,
когато горяха
Хилендарски манастири?
Бре, ний бяхме горе,
горе на кубето,
нашта стара майка
криле разперила,
клепа тя над нази,
помощ не мож да даде.
Ти когато видя,
и се качи горе,
горе на кубето,
и от там ни снима,
у вас ни занесе,
бе, ти ни отгледа
във вашта градинка.
Мама ни изпрати
на теб да се отплатим.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020