* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Болен Марко у гору зелену,
никой Марка отнигде не знае,
сал га знало птиче белокрилче,
та е Марка у гору ранило,
та му носи у клюницу водицу
и му носи у ножицу трошицу.
Проговори Марко добър юнак:
- Ой ти тебе, птиче белокрилче,
дал ме раниш кърви да ми пиеш,
ил ме поиш душу да ми вадиш?
Проговори птиче белокрилче:
- Ой ти тебе, Марко добър юнак,
ни те раним кьрви да ти пием,
ни те поим душу да ти вадим.
Знайш ли, Марко, размирни години,
кат се, Марко, гора от пушку запали,
се със кони, Марко, преминуше,
сите мене, Марко, прегазите.
Ти се, Марко, от коня навали,
па ме увзе със десну ручицу,
па ме тури у десну пазувку,
ме отнесе при твойту майкю.
Она ме рани дор девет годин
дор ми, Марко, крила израстоше,
та си литнах при мои белокрилки.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020