* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Разболял се е млад Стоян
на връх на Стара планина,
нямаше никой при нега,
само имаше, имаше
два орла, два мили брата,
с уста му вода носеха,
с крилца му сянка правеха.
Стоян на орли думаше:
- По-нагоре се вдигнете,
че да ми душа излезе,
бяло се месо наяжте,
ясни се кърви напийте!
Два орла думат Стояна:
- Ний не сме дошли, Стояне,
месото да ти ядеме,
кървите да ти пиеме,
я най сме дошли, Стояне,
от болест да те отървем!
Стоян два орла думаше:
- Вие хвръкните, идите
във нашто село голямо,
там има дърво кръстато,
на дървото си кацните,
жално ми милно пищите!
Моята майка зъ чуе,
скоро при мене да дойде,
със душа да ме завари!
До два са орла хвръкнали,
Стояново село стигнали
и са на дърво кацнали,
жално ми милно пищяха.
Стояновата майчица,
тя си из двора метяла,
думи орлови разбрала.
На дълъг път е тръгнала,
на връх на Стара планина,
там си Стояна намери
на хайдушката равнина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020