* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Ка горела гора Василевска,
що е с крила, све е излетело,
що е с нозе, све е избегало,
остала е църна орлетина,
изгорела ню крила до рамена,
изгореле нозе до колена.
Па излезе до друма раздрума.
Кига се е зора зазорила,
тъгай се е войска повървила,
кон до коня, юнак до юнака,
па орла под нозе турише.
Съжалил се Дамян добър юнак,
он го вану за болното крило,
па го хвърли коню на теркию,
донесе гу майки на дворове.
Па си дума на старуту майку:
- Да ми чуваш туя орлетину,
да порасту крила од рамена,
да порасту нозе од колена!
Чувала майка до три године,
та отрасла крила од рамена,
та отрасле нозе од колена -
излетела църна орлетина,
отлетела у зелену гору.
Пуста се е война отворила
покрай туя гору Василевску,
па е ранен Дамян добър юнак
и е остал у горе Василевске.
При Дамяна нигде никой нема
само една църна орлетина,
у клуницу воду носи, та га пойи,
крила шири, та му сенкю прави.
Проговаря Дамян добър юнак:
- Вала тебе, църна орлетино,
що ми чиниш и що ме пойиш,
дали че ми пиеш руйнете кърви
или че ми ядеш това бело месо?
Проговаря църна орлетина:
- Нити че ти пием руйнете кърви,
нити че ти ядем твойе бело месо.
Три годин съм у твоите двори расъл
док ми не су крилата зарасла.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020