* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Разболял ми се млад Стоян
на широката поляна,
на високата буряна.
Малко ли е много той лежал,
де го зазрели орлетата,
орлетата, Стоянови братлета,
право при Стоян отидоха.
Едното му сянка държеше
с неговите славни крилцета,
другото водица носеше
с неговата славна гагичка.
Малко ли, много стоели,
докато Стоян оздравя.
Рекли орлетата да хвръкнат,
Стоян на орлетата думаше:
- Орлета, мои братлета,
я вий ме малко почакайте,
аз да ви плата заплата,
дето ми живота спасихте.
Орлета Стояна думаха:
- Братко, ле, братко Стояне,
не ти щем, братко, платата.
Помниш ли, братко Стояне
като Котлен града запали,
като си черквата пламна,
мама там си гнездо имаше.
Ти нази ни от там измъкна
и у вази ни занесе.
Малко ли, много ни гледа,
до като си ний пораснахме,
че ни в гората ти занесе.
Не ти щем братко, платата,
че и ти ни живота спаси.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020