* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Запали се Янина планина,
Запали се гора габерова;
Жар си пада, та земня покрива,
Плам се вие више над облаци,
Дим се вдига, та облаци прави.
Среди гора дърво яворово,
У дървото гн'ездо на орлица,
У гн'ездото пилци слабокрилци,
А над ни се вие кръстата орлица
Да извади пилци слабокрилци.
Изгоре ву крила до раменя,
Изгореле нозе до колена.
Па си падна кръстата орлица,
Па си падна до друм и раздрум'е,
Де минуват крал'ове, банове,
И минават младите войводи.
Кой како си мине и замине,
Кой си шега бие, кой орлица ритне.
Най-отзад е Марко Прилепчанец
И си виде кръстата орлица,
Дек се валя до друм, до раздрум'е.
Па си слезна Марко Прилепчане!
Па си слезна от добрата коня,
Та си взема кръстата орлица
И я тури коня на теркия.
Однесе я у Прилепа града,
Однесе я у негови двори,
Та на майкя милно проговори:
- Таком Бога, моя милна мамо,
Да лекувеш кръстата орлица,
Да ву тураш благи бре мелеми.
Па кога я, мамо, излекуеш,
Да я пущиш низ гора зелена.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020