* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Разболя се млад Стоян,
на връх на Стара планина,
под едно дърво високо.
Лежи ми Стоян, умира,
няма кой да го погледне,
водица да му подаде,
сенчица да му направи.
Като си очи отвори,
какво ми Стоян да види -
до него стои гадинка,
гадинка сива орлинка.
С крилца му сянка пазеше,
с човка вода носеше,
та му устата квасеше.
Стоян орлинка думаше:
- Гледай ме гледай, орлинке,
докат ми излезе душата,
да ми остане мършата,
че да се и ти наедеш
на мойте меса, белите,
на мойте кърви, червените.
Гадинка човка отвори
и на Стояна продума:
- Бате ле, бате Стояне,
не мисля да те уморя,
най-мисля да те оздравя,
доброто да си отплатя.
Помниш ли, бачо Стояне,
кога беше в Добруджа,
в Добруджа и ти чобанин,
мен ми се гнездо запали,
запали и опожари,
че ми изгоряха крачката,
крачката - до коленцата,
крилцата - до раменцата.
На пътя ази останах,
който мине с крак подритне
и ти мина, бачо Стояне,
най не ме с крак подритна,
а най ме с ръка поемна
и при другари отиде
и на другари думаше:
- Я вижте каква гадинка,
гадинка сива орлинка,
как са й изгорели крачката,
крачката - до коленцата,
крилцата - до раменцата.
Я да ми стадото пазите
у дома да я занеса
при мойта мила майчица.
Твойте добри другари
те ти стадото пазеха.
Ти ме у вас занесе
и на майка си думаше:
- Я виж мамо, какво гадинка,
гадинка сива орлинка.
Къпи я, мамо, мажи я,
с разни билки, мехлеми,
дано да си оздравее.
Твойта добра майчица
с две ме ръце поемна,
маза ме, още къпа ме,
с разни билки, мехлеми,
че ми оздравяха крачката,
крачката, още крилцата.
И хвръкнах, та си прехвръкнах,
тука си гнездо направих.
Като те, бачо, съгледах
как лежиш, бачо, умираш,
реших да ти помогна,
доброто да си отплатя.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020