* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Болен се разболя, дей-гиди, Марко,
че ми лежал че ми болял,
че ми лежал цели три месеца.
Той си нямал от нийде никого,
нето майка нето баща,
нето братец нето сестра.
Той си имал две сиви орлета.
Едното му орле
с устом вода носи,
другото му орле
с крилца сянка пази.
Като оздравя орли пита:
- Де, ой ви вази,
до две ми орлета,
какво ще ми вземете
и аз да се на вас отплатя,
на онзи свят, орли,
борчлия да не остана?
Орли думат Марко:
- Ой те тебе, Марко,
ти не си борчлия
на нас да се отплатиш!
Ний сним борчлия
на теб да се отплатим!
Ти знаеш ли, ти помниш ли,
помниш ли когато гореше,
де е Света гора,
де бял ми манастир;
ний си бяхме горе в кубетата,
горе в кубетата, във гнездото.
Че се запалиха горе кубетата,
нашта милна майка
наокол се въртеше,
жално и милно пищи,
не можеше от огън да ни отърве;
пък ти ни взе от огън отърва,
затуй сним борчлия
на теб да се отплатим!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020