* * *

Овчар бяга от доведена сестра - нарича го "либе"

Я таз неделя, я до в неделя,
че щат да слязат беглишки стада.
Че са слязали тази неделя.
Две са беглишки, три Стоянови,
край всяко стадо все майка и баща,
все куче лай, все кавал свири,
все огън гори, се агне пекат.
Край Стояновото самси бащица,
не огън гори, не агне пекат,
не кавал свири, не куче лай.
Че търтил, търтил Стоян да бяга
през поляната, през голямата,
през корийката пазарлийката.
Стоянов тейко отзади вика:
- Върни се, върни, синко Стояне!
- Няма да се върна, миличък тейко,
че ти си довел майка мащеха,
тя е довела мома Деница,
мома Деница, баш хубавица,
аз я провождам по овчарите,
по овчарите, по другарите,
аз я провождам за сол, за трици,
тя не провожда ни сол, ни трици,
най си провожда смесните китки,
смесните китки, витите венци,
витите венци, вити с коприна,
вити с коприна черна и червена.
"Как черней черней черна коприна,
тъй да черней Стоян за мене!"
Аз я имам за мила сестра,
пък тя ме има за първо любе.
Аз и викам: "Тодоро, сестро!",
пък тя ми вика: "Стояне, любе!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020