* * *

Овчар бяга от доведена сестра - нарича го "либе"

Че ще да слязат беглички стада,
я таз неделя, я до в неделя.
Че са слезли тази неделя.
Две са беглишки, три са Стоянови,
край всяко стадо все огън гори,
все огън гори, все агне блей,
все агне блей, все куче лай,
все куче лай, все майка и баща.
Край Стояновото не агне блей,
не агне блей, не куче лай,
не куче лай, не майка и баща.
Край Стояновото самси бе Стоян,
самси бе Стоян, Стоян и баща му.
Че търтил, търтил Стоян да бяга
през поляната, през голямата,
през гробищата гяурскийските,
през корийката пазарлийката.
Стоянов баща отподире вика:
- Върни се, върни, синко Стояне!
- Няма да се върна, миличък тейно,
че ти си довел майка мащеха,
тя е довела мома Деница,
мома Деница, баш хубавица,
аз я провождам по овчарите,
по овчарите, по другарите,
аз я провождам за сол, за трици,
тя ми донася ни сол, ни трици,
тя ми донася витите венци,
витите венци вити с коприна,
вити с коприна черна и червена.
Азе й викам: "Тодоро, сестро!",
пък тя ми вика: "Стояне, лубе!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020