* * *

Овчар бяга от доведена сестра - нарича го "либе"

Задало ми са беглишко стадо -
две са беглишки, три Стоянови.
Край всяко стадо се огън гори,
се огън гори, се кавал свири,
се агне блее, се куче лае,
се майка има и баща има;
край Стояново не огън свети,
не огън свети, не кавал свири,
не агне блее, не куче лае,
не майка има, не баща има.
Самси бащица, нема майчица:
има майчица - майка мащеха.
Тия й довела мома Деница,
мома Деница, баш хубавица;
Стоян я има за мила сестра.
Той си проожда по овчарите,
по овчарите, по другарите,
по другарите за сол, за брашно;
тя не провожда ни сол, ни брашно,
нало провожда витите венци,
витите венци, черна коприна,
черна коприна, черна й червена.
Че търтил, търтил Стоян да бяга
през поляната, през голямата,
през корийката, пазарлийката,
през гробищата, гяурджийските.
Стоянум тейно отподиря вика:
- Върни се, върни, синко Стояне!
- Нема се върна, миличък тейно:
и ти си довел майка мащеха,
тя е довела мома Деница,
мома Деница - баш хубавица.
И аз я имам за мила сестра,
и аз и думам "Тодоро, сестро",
тая ми дума "Стояне, либе".
И аз проождам по овчарите,
по овчарите, по другарите,
по другарите за сол, за брашно,
тя не провожда ни сол, ни брашно,
нал провожда витите венци,
витите венци, черна коприна,
черна коприна, черна й червена.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020