* * *

Овчар бяга от доведена сестра - нарича го "либе"

Отдолу идат триста беглици,
триста беглици, два Стоянови,
на всеко стадо все огън гори,
на всеко стадо все куче лае.
На Стояновото не огън гори,
не огън гори, не куче лае.
Че търти, търти Стоян да бяга
през поляната, през нивята,
през гробищата до ловджийската.
Стоянов тейко вподире вика:
- Върни се, върни, синко Стояне!
- Няма се върна, миличък тейко,
ти си донесъл майка мащеха,
тя е донела мома Деница,
мома Деница, баш хубавица.
Аз я имам за първа сестра,
а тя ме има за първо либе.
Аз й провождам сулба и триците,
а тя ми праща смесени китки,
смесените китки, витите венци,
витите венци с коприна вити,
с коприна вити, с черна коприна.
"Как черней, черней черна коприна
е тъй да черней Стоян за мене,
Стоян за мене и аз за него!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020