 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Овчар бяга от доведена сестра - нарича го "либе"
Слънце грее, роса не опада,
овчар стадо от егрек не вдига,
дур не мине гиздава девица,
да му рече "добрутро, овчарко!",
он да рече "дал Бо добро, либе"!
Па замина гиздава девица,
не рече му "добрутро, овчарко",
най му рече, що си она сака:
- Бре овчарко, цвекье ябланово,
си овчари по рамно ливагье,
а ти, боме, от егрек не вдигаш!
А овчар й тийом отговаря:
- Сите моми в ранина минаха,
а ти чекаш слънце да изгрее!
Локорско, Софийско, жътварска (СбНУ 16-17/1900, с. 118, № 4); боме - Богми, Бога ми. Според записвача жътварките пеят тази песен, когато слънцето се вдигне на 1-2 копрали, а някои овчари едва тогава извеждали стадата си.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020