* * *

Овчар бяга от доведена сестра - нарича го "либе"

Би що би лето, минало се е,
настанала е драгата есен -
драга е, драга на малки моми,
а по-мърза е на невестите,
че им отождат беглик овчари,
беглик овчари с бегличко стадо.
На вси овчари стадо весело,
и свирки свирят, и звънци бият;
на Стоян овчар стадо уилно -
ни свирки свирят, ни звънци бият.
Всите овчаре рода изпраща -
по кого сестра, по кого либе;
по Стоян овчар баща му иде,
та на Стояна тийом говоре:
- Вре леле варай, сину Стояне!
Пред сиво стадо уилен идеш,
уилен идеш, у-земи гледаш,
защо не ти е стадо весело?
- Върни се, тате, върни се, тейно,
че си ми довел майка мащеха
и е довела дъщерка Яна;
азека Яна за сестра броя,
а она мене за брат не знае.
Азека пойдох на пазар д' ида,
та па на Яна тийом говора:
"Кажи ми, Яно, кажи ми, сестро,
кажи ми, сестро, що да ти купя?"
А она мене тийом говоре:
"Купи ми, либе, купи ми, кардаш,
купи ми сърма за кован колан,
купи ми цвекье за руса коса,
купи ми пафти за дизма снага,
купи ми гримни за бели ръце,
бело белило за бело лице,
нови пръстени за тънки пръсти!"
Азека нея за сестра броя,
а она мене за брат не знае,
нало ме знае за първо либе -
та азе Яни либе ли съм й?!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020