|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Овчар бяга от доведена сестра - нарича го "либе"
Отдолу идат беглишки стада,
три са беглишки, два са на Стояна.
Край Стоянови все огън гори,
все огън гори, все куче лае,
все куче лае, все майка плаче,
че търти Стоян и той да бяга
през корията, руманията,
през гробищата, гяурджийската.
Мили му тейно подире вика:
- Върни се, върни, сине Стояне!
- Няма да се върна, миличък тейко,
че ти си донел майка мащеха,
пък дя е донела мома Деница,
мома Деница, баш хубавица.
Аз я имам за първа сестрица,
тя ме има за първо любе.
Ази я пращам за сол, за трици,
тя ми носи смесни китки,
смесни китки, с коприна вити.
Юпер, Кубратско; лазарска (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|