|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Овчар бяга от доведена сестра - нарича го "либе"
Задало се е, подало се е беглишко стадо.
Най-напред върви Добрюва баща,
след него върви мъничък Добри.
Проговаряше Добрюва баща:
- Върни се, върни, мъничък Добри!
- Напред ще вървя, назад не поглеждам.
Ти си ми довел майка мащеха,
тя ми й довела мома хубавица,
мома хубавица, мома доведенца.
Аз си я имам за мила сестра,
а тя ме има за първо любе.
Щом като дойде на кошарите,
като ме види, на крак ми става
и ми подава стола да седна,
и стомна зелена с вода студена.
Ах, че си влиза в малка градинка,
че си набира цвете всякакво.
Че ми се смеят, тате, мойте другари,
мойте другари, овчарите.
Горски Горен Тръмбеш, Горнооряховско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|