* * *

Овчар бяга от доведена сестра - нарича го "либе"

Задали ми се беглишки стада,
две са беглишки, три Стоянови.
Край всеко стадо майка и баща,
майка и баща, и огън гори,
огън гори, куче лае.
Покрай Стояну сиво стадо.
Ни майка има, ни баща има,
ни огън гори, ни куче лае.
Че му се Стоян жалба нажали,
жалба нажали, тъжба натъжи.
Че търтил, търтил Стоян да бяга,
през корията, пазарлията,
през гробищата, гяурджийските.
Стоянум тейко подире вика:
- Върни се, върни, сину Стояне,
върни се, върни, сину Стояне.
- Няма се върна, миличък тейко,
че ти си довел майка мащеха,
пък тя довела мома Деница,
мома Деница, баш хубавица.
А аз провождам по овчарята,
по овчарята, по другарята,
за сол, за трици, за топла пита,
пък тя провожда все смесни китки,
все смесни китки, с коприна вити.
Как черней, черней черна коприна,
тъй да черней Пенчо за Пенка!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020