|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Овчар бяга от доведена сестра - нарича го "либе"
Задали ми се беглишки стада
през таз неделя, там до в неделя,
две са беглишки, три Стоянови,
въз всяко й стадо и огън гори,
и огън гори, и куче лае,
въз Стояновте ни огън гори,
ни куче лае, самси бащица;
че търти Стоян, Стоян да бяга.
Стоянов баща отподир вика:
- Върни се, върни, сине Стояне!
- Нема се върна, миличек тейко,
че ти си довел майка мащеха,
че тя й добила мома Деница,
мома Деница, баш хубавица,
че аз провождам за сол, за трици,
тя ми провожда все смесни китки,
все смесни китки, у коприна увити.
Как черней, черней черна коприна,
тъй да черней Тодор за Иванка.
Дряновец, Разградско; лазарска - припевка (СИБ 1/1962, № 421
- "Влюбена в брата си").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|