|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Овчар бяга от доведена сестра - нарича го "либе"
Тази неделя, чак до неделя,
че ща да минат беглишки стада,
две са беглишки, три Стоянови.
Стоян си става, става, отива.
Стоянов баща отподире вика:
- Върни се, върни, сине Стояне!
- Няма се върна, миличък тейно,
че ти си довел майка-мащеха,
пък тя довело, доведеница,
доведеница, мома Деница.
Ази я имам за мила сестра,
пък тя ме има за първо любе.
Снощи си дойдох мокър и кален
и й поисках стола да седна,
тя не ми даде стола да седна,
а най ми даде шита възглавка;
аз й поисках риза препранка,
а тя ми даде шита копринка.
Бабово, Русенско; лазарска (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|