|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Сестра не иска да носи обяд на брат косач - нарича я "либе"
Марко коси сено у ливади,
сено коси китна детелина,
Мара бели платно на белило.
Майка Мара от белило ока:
- Ела, Маро, брато хлеб да носиш!
- Марко мене за сестра не знае,
я му викам: "Добро утро, брале!",
он ми вика: "Дал Бог добро, либе!"
- Мълчи, Маре, дружки да не чуя,
да не чуят, да се не шегуят!
- Они са ме чули и прочули,
нали хвана сая да теснее,
нали хвана пояс да крапнее,
нали хвана лице да вехтее.
Проговаря Марковата майкя:
- Ако това Марко бе направил,
да излезне змия от под откос,
да изпие Марко църни очи!
Излезнала змия от под откос,
та изпила Марко църни очи.
Земен, Радомирско (СбНУ 53/1971, № 261 - "Марко залюбил
сестра си Мара, която забременяла и майка му го проклева").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|