|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Сестра не иска да носи обяд на брат косач - нарича я "либе"
Марко коси сено на планина,
Мара бели платно на белило.
Майкя Мара от белило вика:
- Ела, Маро, брату хлеб да носиш!
Мара майкя потийом говоре:
- Нечем, мамо, брату хлеб да носим,
я му носих вчера къде пладне,
я му рекох: "Бог помози, брайно!",
он ми рече: "Дал Бог добро, либе!"
Майкя Мара потийом говоре:
- Ако биде Марко така казал,
да се пукне камик ю горица,
да излезне змия тройоглава,
да изпие Марко черни очи,
да изпие Марко черни кърви!
Какво би е майкя продумала,
така биде тогаз се случило.
Пукнало се камик у горица,
излела е змия тройоглава,
тройоглава змия, с три езици,
изпила е Марко черни очи,
изпила е Марко черни кърви.
Клетвите са Маркоте стигнали,
що ги каза Арватка девойка
и повтори Марко стара майкя.
И от Марко гроб се не намери!
Кривина, Софийско; инф. род. в Бусманци, откъдето знае песента
(СбНУ 53/1971, № 262 - "Марко залюбил сестра си Мара и клетвите на майка
му и Хърватка девойка се сбъдват").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|