* * *

Сестра не иска да носи обяд на брат косач - нарича я "либе"

Марко коси трева детелина,
Мара бели платно на рудина.
Майкя Мара от рудина вика:
- Ела, Маро, Марку хлеб да носиш!
- Нечем, мамо, Марку хлеб да носим,
он ме мене за сестра не знае.
Снощи съм му вечеря отнела,
я му викам: "Добро вечер, братко!",
он ми вика: "Дал Бог добро, либе!";
я му викам: "Я че с' идем, братко!",
он ми вика: "Легай тука, либе!" -
Проговори Марината макя:
- Хайде, Маро, Марку хлеб отнеси,
ти му носи и я с тебе ч' идем.
Че се скрием зад ела китата
и че слушам какво че ти каже.
Ако това Марко издумало,
че излезне змия отпод откос,
че изпие Марковите очи!
И Мара е майкя послушала,
и тръгнала обед да му носи.
- Добър ден ти, мое мило братле!
- Дал Бог добро, мое първо либе!
- Я че с' идем, мое мило братле!
Марко вика: - Седи тука, либе!
Доде Марко това да изкаже,
излезнала змия отпод откос,
та изпила Марковите очи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020