* * *

Сестра не иска да носи обяд на брат косач - нарича я "либе"

Марко коси сено по планина,
Мара бели платно на белило.
Мара макя от белило ока:
- Ела, Маро, Марку хлеб да носиш,
да му носиш ручок и вечера.
Мара макя лепо отговаря:
- Нечем, мале, Марку хлеб да носим.
И снощи му вечеря отнесох,
па му рекох: "Добро вечер, Марко!",
он ме, мамо, за сестра не знае.
Он не рече: " Дал Бог добро, сестро!",
току рече: " Дал Бог добро, любе!"
- Ако го е Марко това рекал,
да излезне змия под откосо,
да изпие Марко тия църни очи.
Още го е майка не изрекла,
излезнала змия под откосо,
та изпила Марко църни очи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020