* * *

Сестра не иска да носи обяд на брат косач - нарича я "либе"

Марко коси сено по планини,
Мара бели платно на белило.
Майкя Мара от белило вика:
- Ела, щерко, Марку хлеб да носиш.
А Мара си на макя говори:
- Леле, мале, леле, мила мале,
вчера съм му, мале, хлеб носила.
Я му рекох: "Добро утро, Марко!",
он не рече: "Дал Бог добро, сестро!",
току рече: "Дал Бог добро, любне!.
Я му рекох: "Харна ли е, брайно,
харна ли е трева за косене?"
Он не рече: "Харна трева, сестро",
току рече: "Харна трева, любне,
арна трева, любне, за постилкя.
Я оставих пребела ручока,
оставих я, назад се повърнах.
Ка е чула Марината макя,
она се е назад повърнала,
влезнала е ю хладни земници,
отворила Мариния ковчег,
та облече Марина премена,
накити се Марините китки
и вземала пребела ручока,
отнесе я, море, на планина,
отдалече иде и си вика:
- Добро утро, Марко мило брате,
харна ли е трева за косене?
Бог да бие Маркоте юнака,
не й рече: - Бог дал добро, майко,
арна трева, майко, за косене,
нело рече: - Харна трева, любе,
харна трева, любе, за постилкя.
Ка го чула Марковата майкя,
оставила пребела ручока,
оставила и го люто кълне,
де го кълне она с люти клетви:
- Леле, синко, Марко добър юнак,
какво косиш зелена ливада,
да откосиш твои бели нозе,
какво остриш твоя люта коса,
да отсечеш твои бели ръце,
какво ковеш твоя люта коса,
да избиеш твои черни очи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020