* * *

Сестра не иска да носи обяд на брат косач - нарича я "либе"

Нече Яне, море,
брату хлеб да носи.
Майкя ву говори:
- Иди, Яне, море,
иди, мила щерко -
дружки че те чуят,
та че ти се смеят!
Па пошло е Яне,
брату хлеб да носи.
- Добро утро, братко!
- Дал Бог добро, море,
мое пръвньо либе!
Яне му говори:
- Братко, мили братко,
ако ме не знаеш
твоя мила сестра,
отведи ме, братко,
у гора зелена,
разрежи ме, братко,
на четири дела!
Отвел я е, море,
у гора зелена,
разрезал я, море,
на четири дела.
Де паднали, море,
Янините ръце,
там никнале, море,
два бора зелени.
Де паднали, море,
Янините очи,
там извреле, море,
два бистри кладенца.
Де паднала, море,
Янината коса,
там никнала, море,
тая гъста гора.
Де паднали, море,
Янините кости,
там станала, море,
голема грамада.
Де паднала, море,
Янината снага,
там се издигнала
църква Мариица.
Па тогай се, море,
момче разболяло,
та си лежа, море,
девет годин време.
Из очи му, море,
мухи излитале,
из уста му, море,
цръвье излазиле;
у коси му, море,
змия изводила,
из кости му, море,
трева изникнала.
Па говори, море,
Стоян на майкя си:
- Хайде, мале, море,
тизе да ме водиш
църква Мариица -
болни идат, мале,
здрави си дохождат!
Повела го, море,
църква Мариица.
Като го е, море,
църква согледала,
от него се, море,
църква затворила.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020