|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Сестра не иска да носи обяд на брат косач - нарича я "либе"
Майка щерка от белило вика:
- Хайде, щерко, Янку хлеб да носиш!
- Я не мога, мале, Янку хлеб да носим,
он ме мене за сестра не знае,
он ме знае за негово либе!
- Мълчи, щерко, ега онемееш!
Поди вас че земня да пропадне,
нади вас че небо да се пукне!
Послуша си нойна мила майка
и тръгнала Янку хлеб да носи.
Проговори Янкулова сестра:
- Добро утро, мое мило братче!
Отговаря Янкула войвода:
- Дал Бог добро, мое първо либе!
- Мълчи, братко, ега онемееш,
поди нас че земня да пропадне,
нади нас че небо да се пукне!
Проговори Янкула войвода:
- Я съм ходил дванайсе града
и съм питал дванайсе попа,
дадоха ми с тебе да се венча!
Отърпна се гиздава девойка.
Драговищица, Кюстендилско; инф. род. в Горановци, Кюстендилско
(СбНУ 53/1971, № 254 - "Янкула войвода залюбва сестра си и иска да се венчае
с нея").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|