* * *

Хубава мома се прочува до царя

Гроздано, Грозданке,
ти, бяла кадъно.
Любила Грозданка
царюва го сина,
сина Костадина.
Сякала Грозданка,
че га никой не знай,
пък те га знаяли
царювите хора,
на царя казали.
Царя хабер пратил:
- Де да е Грозданка,
скоро тук да дойде,
аз да га попитам
чия е дъщеря!
При царя отиде.
Кат га царя видя,
на крака й стана,
на колени седна
и га той попита
чия е дъщеря.
- Царю, Мурад бейо,
аз съм дренополка,
говедарска дъщеря -
по кър съм ходила,
говеда съм пасла.
Царя отговаря:
- Гроздано, Грозданке,
тебе не ти мяза
по къра да ходиш,
говеда да пасеш.
Тебе най ти мяза
на чардак да стоиш,
алтъни да нижеш.
Тва да ти й наздраве,
Гроздано, Грозданке, (2)
на твой стара майка!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019