* * *

Хубава мома се прочува до царя

Радо, Радо хубава!
Била й Рада хубава,
яла й била годена,
тънки дари тъкала,
навън не е изляла
да си чуе, разбере,
да си чуе, да бяга.
Всякой чуло, бегало,
Рада мома не чула,
не чула й не бегала.
Хванали я татари,
водили я, водили,
завели я, завели
у пашата на двори.
Цар си в двори седеше,
на царица думаше:
- Излез, излез, царице,
та да видиш, царице,
какво й добро у нас дошло!
По-хубава от тебе,
по-бяла й по-червена,
по-тънка й по-висока!
Царица каил не стана,
накара я царица
три дни жито да вее.
Рада, Рада хубава,
колкото жито вееше,
по-хубава ставаше.
Та се чуди и мая
какво да я накара,
дано Рада погрозней,
погрозней, Рада, почерней.
Накара я царица
три дни пещи да пали.
Рада мома хубава,
колкото пещи палеше,
по-хубава ставаше.
Накара я царица
три дни свещи да прави.
Рада мома хубава,
колкото свещи правеше,
по-хубава ставаше,
по-бяла и по-червена,
по-тънка и по-висока.
Попита я царица:
- Радо, мома хубава,
от каква си природа?
Рада дума царици:
- От попска съм природа.
Царица й говори:
- Радо, Радо хубава,
ний сме биле две сестри!
За ръка се хванали,
водили са, водили,
плакали са, плакали,
дур са двете умрели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019