* * *

Хубава мома се прочува до царя

Прочула се Рада
долу в Димна града,
че била хубава,
бяла, та червена,
тънка, та висока.
До царя се й чуло,
царя изпроводил
двама юловима,
трима чаушина:
- Ходете, ходете,
Рада намерете,
царюм га довезте,
да га види царя
бяла ли й червена,
тънка ли й висока.
Ходили, ходили,
Рада намерили,
царюм га завели.
Кат га видял царя,
царя се спочудил:
- Бе, каква й таз хубост?!
Накарал га й царя
лете посред пладне
пещи да му пали,
дано погрознее.
Колкото ги пали,
по-хубава става,
по-бяла й червена,
по-тънка й висока.
Царя се спочудил
каква е таз хубост.
Накарал га й царя
лете посред пладне
жито да насява.
Колкото насява,
по-хубава става,
по-бяла й червена,
по-тънка й висока.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019