* * *

Хубава мома се прочува до царя

Прочула се й Рада
долу в Цариграда,
че бяла й хубава,
бяла и червена, (2)
тънка и висока.
До царя се й чуло,
царя им проводил (2)
двама татаряна,
трима златаряна,
да ходят да търсят,
Рада да намерят, (2)
царюм да га завдът,
да га види царя -
бяла ли й червена, (2)
тънка ли й висока.
Ходили, търсили,
Рада намерили, (2)
царюм я завели.
Кат га видя царя,
царя се спочуди:
- Бре, каква й таз хубост,
дали от белило, (2)
или от червило!
Накарал га й царя,
сред-лято по пладня, (2)
пещи да му пали.
Колкото ги пали,
дваж хубава става, (2)
по-бяла й червена.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019