* * *

Хубава мома се прочува до царя

Гроздано, Грозданке! Любила й Гроздана
царюваго сина - сина Костадина.
Мислила й Гроздана, че никой я не знае.
Пък те я знаели царювите хора
царювите хора на царя казали.
Царя хабер прати: "Де да е Гроздана,
де да е Гроздана, при мене да дойде,
при мене да дойде, да я видя каква й
бяла ли й червена, тънка ли й висока.
Кат я царя видя, от стол й настана
на коляни падна, та че я попита:
- Гроздано, Грозданке, от кое си село,
от кое си село, та чия си щерка.
- Царю, господарю, аз съм дренополка,
аз съм дренополка, говедарска щерка.
Във гори съм расла, говеда съм пасла.
Затуй съм хубава, бяла и червена
бяла и червена, тънка и висока.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019