* * *

Хубава мома се прочува до царя

Гроздено, Грозденке, ой либе ле мое! (2)
Залиби Гроздана царювата сина,
царювата сина, сина Костадина,
сина Костадина, тя го е либила,
ем го е лъгала цели девет годин.
Сякала Гроздана, че никой не знае,
пък те я знаяли царювите слуги,
царювите слуги, слуги и слугари.
Ти я обадили на цар на царица,
цар нищо не рече, царица говори,
царица говори, говори, румори:
- Я ми доведете таз гидишка щерка,
ази да я вида, ази да я питам,
та прилича ли й царски син да либи,
царски син да либи, царица да бъде.
Чула й Гроздана, тя се й пременила
сай наредила, синьо при зелено,
бяло при червено, че при цар отиде,
га я цар видя, на крака й стана,
тя му й целувала ръка и коляно.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019